Make your own free website on Tripod.com

ROTARY CLUB PAZARDZHIK - BULGARIA

Home
Our purpose
ROTARY MARATHON
MARATHON-Map
MARATHON-Rules
MARATHON-Registration
MARATHON-Results
MARATHON - Photo
Contact Us
Our Projects
Our Program
Members Page
News
Links

ROTARY-MARATHON 2012

 
 
СНИМКИ ОТ МАРАТОН 2012 МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:

ВСИЧКИ РЕЗУЛТАТИ ОТ МАРАТОН 2012 МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК:

click here to download RESULTS

dsc5639.jpg

dsc6003.jpg

ПОБЕДИТЕЛИТЕ МАРАТОН 2012г.  46 км.

pokana1.jpg

kulata-2.jpg

kula-1.jpg

r15-2.jpg

15 ГОДИНИ ОТ ЧАРТИРАНЕТО НА РК  ПАЗАРДЖИК
 

 

 

  ОТКЪСИ ОТ ИСТОРИЯТА НА РОТАРИ КЛУБ ПАЗАРДЖИК

 

ПРОЛОГ

Целият ни живот преминава в търсене на доброто, красивото, полезното. В древността вярата и надеждата са отправяни към божествата, от които се очаквало да проявят милостта си и да помогнат на страдащите, на бедстващите, да ги спасят от природните стихии и излекуват от болестите, а други се молели за повече власт, богатство и сила, с която да господстват над себеподобните. Постепенно човечеството осъзнава, че едно от най-големите блага е свободата и започва да търси начини и средства за постигането . В името на свободата са ставали въстания, революции, раждали са се герои, водачи, които са записали имената си в историята. Осъзнаването, че тя се достига с общност на идеите, на действието, е бавно и мъчително. Нужни са били векове, за да се достигне до идеята, че един човек или група от хора нямат шанс за успех, че е нужно цели народи да се вдигнат и извоюват свободата си. Най-типичният пример за това е Великата френска революция, която издига в култ свободата, братството и равенството и с това възпламенява народа, който започва да вярва във възможността за осъществяване на тази вековна човешка мечта, ражда се надеждата, че е възможно тя да стане действителност. „Панта рей“ казват древните гърци – всичко тече, всичко се променя и това историята на човешкия род го доказва по неоспорим начин. Вярата съществува, но надеждата за нейната реализация ту се появява, ту изчезва и все така недостижим е хоризонтът, към който човечеството от векове се движи, но въпреки това тя остава.

Новото общество е достигнало до свободата, макар и с много ограничения, но мечтата за равенство очевидно е една химера и това е осъзнато от хората. Обаче идеята за „братството“, за създаване на климат и условия за близост, общност на разбирания и стремежи, търсене на пътища и средства за тяхното осъществяване остава и намира все повече привърженици. Така се създават общности, които изповядват едни идеали и стремеж за осъществяването им, като по този начин показват на отделния човек и на цялата общественост, че това не е неосъществима мечта и зависи само от желанието и вложената енергия, за да бъдат постигнати.

Така през 1905 г. се заражда ротарианството по инициатива на един човек – Пол Харис – който е виждал в бъдещето и вярвал, че родената от него идея във времето ще завладее голяма част от света. Защото Пол Харис е прозрял, че обединяващото и липсващо звено в отношенията на хората помежду им като групи, като общества, е онова, което сме приели да назоваваме приятелство. Истинското приятелство е едно от най-великите достояния на човека. Да приемеш някого за приятел означава да му се довериш, да споделиш с него радости и скърби, да помогнеш в стремежа му за постигане на нещо добро, да го убедиш, че трябва заедно да се помогне на човека в нужда, както и да разчиташ на него тогава, когато ти самият се нуждаеш от помощ. Да приемеш един човек за приятел означава, че го приемаш като свой брат. Така чрез практическото осъществяване на ротарианската философия се възражда мечтаното от френската революция братство – видяно и реализирано в новото време по друг начин.

Идеите на ротарианството си пробиват път в обществото бавно и мъчително, защото са подозирани в какви ли не грехове. Известно е, че в България ротарианството е забранявано от недемократични режими първо като проамериканско, малко след това като профашистко, но онова, което е жизнено, рационално, полезно за хората, не може да умре. Защото хората имат нужда от нещо, което ги обединява, което ги кара да вярват в доброто, в развитието, във взаимопомощта. Тези идеи се реализират в Ротарианските клубове, за да могат там неговите членове да станат приятели, а след това да послужат за пример на повече хора, на цялото общество. Защото устройството, принципите на членуване в клубовете са такива, че всеки клуб представлява едно мини общество, един образец за бъдещите взаимоотношения между хората на Земята.

Така възникна и Ротари клуб в Пазарджик. Най-напред като малка група ентусиасти, още неориентирани, незнаещи, но вярващи и изпълнени с желание да направят нещо ново като явление в града, в полза на града и неговите жители, които не бяха чували дори за съществуването на това световно движение. Беше време, когато на клуба се гледаше с подозрение, приписваха му се какви ли не наименования, някои правеха опит да го сравняват с други, ползващи се с недобро име организации, но постепенно ротарианството, респективно Ротари клуб, намери своя прием и всеобщо одобрение в града. Онова, което беше направено от клуба през годините, убеди гражданите, че ротарианството е една велика идея, че човек заслужава да отдаде част от усилията си доброволно в разпространение на тази благородна философия, на възможността да се служи безкористно на обществото, да се помага според възможностите и да служи за пример на другите как би могло да се съжителства, да се работи в интерес на нуждаещите се.

И СТАНА!

Днес вече е общопризнато, че е чест да си член на Ротари клуб в града и че това е доброволно прието задължение, служещо за пример. В следващите бележки накратко е очертан пътят, развитието на клуба през изминалите 15 години от чартирането му, постигнатото и онова, което предстои да стане. За да видят следващите поколения ротарианци как е възникнал нашият клуб, трудностите в етапите на неговото развитие и пътят, по който е вървяно и би трябвало да се върви, както и да не забравят доскорошните и сегашни приятели.

НАЧАЛОТО

Тече 1992 г. обществото ни се тресе от политическо противоборство. Между старото, пуснало дълбоки корени в миналите десетилетия, но приличащо вече на стар изгнил дънер и новото, което се опитва да го събори, без да знае какво да прави след това и накъде да се движи. Надеждата за промяна е обхванала голяма част от хората, но по-прозорливите предчувстват и предвиждат всички онези странични пътища за развитие, които не водят до желаното, свободно и справедливо бъдеще.

В същото време в София и Пловдив се възражда ротарианството, най-напред като инициатива на будни хора, а след това и с изграждането и чартирането на първите два Ротариански клуба. Инициативата се подема и във Варна, Бургас и други български градове, където в миналото, преди тяхната забрана, са съществували Ротари клубове. В Пазарджик никога не е имало такива и затова в града не се беше чувало за тяхното съществуване, да не говорим за това, какво представляват те и каква философия изповядват.

През един ноемврийски ден на 1992 г. трима ентусиасти – Николай Антов, Михаил Опълченски и Малин Комсийски – са поканени да посетят редовна седмична сбирка на Ротари клуб в Пловдив. Вълнението е голямо, както се случва винаги, когато се отива на нещо непознато. Тримата са посрещнати в една възрожденска къща в „Стария град“ и изненадата е голяма: около 30 видни граждани на Пловдив в една зала стават прави и с ръкопляскания посрещат първите гости от Пазарджик, демонстрирайки им ротарианския ритуал. Тогава става запознанството с всички и най-вече с прекрасния човек и приятел Наско Чаушев – лека му пръст.

След сбирката тримата получават първата ротарианска литература и Конституцията на Ротари Интернешънъл, както и напътствия, как да се започне. Посъветвани са да определят ден, в който да се събират, да търсят съмишленици от различни професии, да бъдат преди всичко хора с добър характер и не особено партийно ангажирани. Обяснено им е, че клубовете не се занимават с политика и че основна цел е изграждане на личността, възпитание в толерантност и готовност за взаимопомощ в полза на обществото.

Началото е бурно. Много будни и интелигентни хора на Пазарджик с готовност се съгласяват да станат ротарианци и да работят за изграждане на клуба в града. За кратко време съмишлениците стават 14 и по препоръка на Наско Чаушев трябва да се учреди официално Предварителният Ротари клуб в Пазарджик. Сред тях е и Христо Герасимов, който също търси контакти за създаване на Ротари клуб и след като разбира за инициативната група се присъединява към нея. На 27 януари 1993 г. се провежда учредителна сбирка в сградата на Общината – малката зала. На него присъстват: Николай Рангелов Антов, Емил Димитров Джонев, Славчо Милчев Славчев, Костадин Георгиев Зяпков, Нерсес Каприел Ширинян, Тодор Димитров Георгиев, Тодор Йорданов Атанасов, Здравко Зафиров Христев, Росен Николов Антов, Христо Герасимов Драганов, Малин Стоилов Комсийски, Трифон Иванов Коев, Михаил Тодоров Опълченски и Иван Тодоров Караджов. На заседанието присъстват Президентът на Ротари клуб Пловдив Атанас Чаушев и секретарят Стоян Червенков. След направените разяснения и обсъждания е избран първият съвет на директорите в състав: Президент – Николай Антов, Вицепрезидент – Емил Джонев, Секретар – Славчо Славчев, Кофчежник – Костадин Зяпков и Церемониал майстор – Нерсес Ширинян, заменен в последствие от Трифон Коев.

Започва изграждането на клуба. Тъй като няма къде да се събират, сбирките се провеждат на различни места, в кафенета, често в неподходящи за целта помещения, но това не е пречка съграждането да върви с ускорени темпове. Намирането на нови приятели е основна цел заедно с постепенното изучаване на принципите на ротарианството. Скоро след учредителната сбирка, извадки от протокола на която публикуваме тук, е подадена молба до Съда за регистрация на клуба като дружество с нестопанска цел. Заседанието на съда е проведено на 6 юни 1993 г. в присъствието на всички 14 членове и след приключване на процедурата всички правят паметна снимка на стълбата на съда.

„Климатът в клуба беше прекрасен“ – споделят тогавашните ротарианци. Те с желание очакват сбирките в сряда, които вече се провеждат в едно малко помещение на Клуба на културните дейци, а по-късно – в малката зала на хотел „Елбрус“. Заедно с набирането на нови членове и укрепване на организацията се раждат и първите идеи за изява на клуба, които в последствие през годините са реализирани една по една в търсене на най-добрите форми за помощ на обществото.

Когато приятелите от Пловдив и най-вече Наско Чаушев са убедени, че вече са узрели за чартиране и членовете са станали 25, с тяхна помощ са подадени документите. Особено полезни за по-бързото официално признаване на клуба е личният контакт на Трифон Коев с г-жа Франсис Търлей, отговорник по разширението за Източна Европа и Балканите в централата на Ротари Интернешънъл в Цюрих.

Тук е мястото да се изтъкне особената роля на приятелите от Гърция, които поддържат постоянна връзка с клуба, буквално учат приятелите на ротарианство и помагат за ускоряването на чартирането му.

На 6 декември 1994 г. Ротари Клуб Пазарджик е приет официално за член на Ротари Интернешънъл – получен е чартърният документ. Кръстници на клуба стават Ротари клуб Пловдив и Ротари клуб Кавала. Еуфорията е голяма. Събитието става известно на обществеността в града, получени са поздравления от различни организации и изтъкнати личности. Пазарджишкият клуб е осмият в България, т. е. един от първите и това е гордост за града ни и за нас – ротарианците. Официалното празненство е проведено през януари 1995 г. в присъствието на Калчо Хинов като представител на Ротари Интернешънъл. Гръцките приятели и особено дистрикт гуверньорът Джон Цифлакос и след това остават големи приятели на клуба и редовно го посещават през следващите години. На празненството по чартирането присъстват отговорни лица от града и дистрикта, както и много гости. Това е моментът и събитието, което дава възможност цялата общественост да разбере, че има такава организация в Пазарджик и да започне да проявява интерес към ротарианството и към дейността на клуба.

А по нататъшната му дейност е такава, че буди възхищение и изненада дори у самите членове от постигнатото.

РАЗВИТИЕТО

В обема на настоящия летопис е невъзможно да се върви по дати и да се излагат подробности. Затова развитието в следващите години ще бъде очертано накратко с дейността на клуба и постигнатото в интерес на обществото. Членовете на Ротари клуб помнят дадените им препоръки и указания – да се мотивират хората и организациите за дарителска дейност, а не клубовете да решават проблемите с лични средства, защото това е невъзможно и не е по силите на членовете.

Най-напред се започва с малкото – събиране на дрехи и други неща за подпомагане на домове за деца, като този в Брацигово и други подобни. Тези акции се провеждат няколко години. В тях особено дейни са съпругите на ротарианците.

Взето е решение със средства на клуба да се подпомогнат завършващи средното си образование деца сираци. Те са изцяло осигурени с официални дрехи за техните абитуриентски балове. Получава се мило тържество, на което момичета и момчета се представят в красивите си облекла, а приятелите се радват на тяхното щастие, наградени са с тяхната благодарност. Тази дейност на клуба е широко известна в обществото благодарение на разгласата чрез медиите.

Още в първите години архитект Христо Герасимов лансира идеята за възстановяване и обновяване на архитектурния паметник „Старата часовниковата кула“, който е един от най-старите в Пазарджик. Това е прието с одобрение от всички членове на клуба. Те си дават сметка, че това е едно скъпо мероприятие и затова е отлагано в годините, но никога не е снето от дневен ред, за да дойде време сега за реализацията на тази идея, в която отново водеща е ролята на приятеля Христо Герасимов.

В тези години актуална за българските ротарианци става световната инициатива на Ротари Интернешънъл за борбата с полиомиелита. Това е едно от най-значителните начинания на ротарианците от целия свят, струващо милиони долара, като водеща е ролята на Фондацията на Ротари с участието на всички ротарианци. Едва ли има нещо по-грандиозно като хуманна дейност от тази инициатива, която е оценена от гражданите по света.

Клубът живее интензивен живот, особено с дейности в областта на културата, като са осъществявани срещи с писатели, художници, организирани са изложби съвместно с Художествената галерия, участва се в инициативи на други организации.

Постепенно клубът се утвърждава като един от водещите в страната. Особена известност има дейността му в големи инициативи като тази с ротарианските приятели от Ротари клуба в град Бад Пирмонт, Германия. При първата среща с техни представители възниква идеята съвместно да изградим дом за безпризорни деца. Идеята прераства в проект „Деца в беда“, който въпреки мащабността си е приет с ентусиазъм и осъществяван в течение на няколко години по времето на три борда. В проекта се включват и Германският Червен Кръст, както и Община Пазарджик. Архитектурният проект е осъществен безвъзмездно от арх. Христо Герасимов. Средствата за вътрешното обзавеждане са подсигурени от двата Ротари клуба, а финансирането на строителството поема Германският Червен Кръст. Българският Червен Кръст взема активно участие в организацията, поддържането и експлоатацията на обекта. С построяването и успешното функциониране на дома клубът ни става известен в цяла България, даван е многократно за пример и оценен дори от централата на Ротари Интернешънъл. Идеята е осъществена като международен съвместен проект с участието на Ротари фондацията.

Проектът „Деца в беда“ продължава да се развива успешно и през следващите години до наши дни, като в него се включиха и други Ротари клубове от Германия и от други европейски страни. Извършен бе ремонт на дома за безпризорни деца и на училището за деца с умствена изостаналост. Построи се оранжерия за създаване на трудови навици у децата. Организирани бяха две кухни за даване на топъл обяд на социално слаби деца. Чрез три поредни проекта се достави, монтира и въведе в експлоатация медицинска апаратура за двете детски отделения и КАРИТ на МБАЛ - Пазарджик.

През декември 2004 год. достойно бе отбелязана десетата година от чартирането на клуба. Гости на тържеството бяха приятелите от Бад Пирмонт, с които направихме съвместни дарителски акции.

Началото на 2005 година премина под знака на стогодишнината от създаване на световното ротарианско движение и девиза „Да честваме ротари“. На 23 Февруари 2005 год. тази изключителна за нас ротарианците годишнина бе отбелязана с организирането на уникална фотоизложба „Неизвестни снимки от руско-турската освободителна война“, която се превърна в културен празник за града ни. Откриването на изложбата беше поредната възможност да запознаем обществеността на Пазарджик с идеите и историята на ротарианството.

Участвахме с парични средства в изграждането на паметник на първия българин ротарианец – Събо Николов – идея, осъществена от нашите приятели от РК Панагюрище. Представители на клуба присъстваха на тържественото откриване на паметника.

Друго мащабно мероприятие е работата на клуба с американски Ротари клубове за оборудване на компютърни кабинети в училища и библиотеки в Пазарджик. Като се започне от ротарианската 2005/2006 година до 2008/2009 г. са създадени, обзаведени и работят успешно кабинети в Математическата гимназия „Константин Величков“, Езиковата гимназия „Бертолд Брехт“, гимназия „Иван Аксаков“ и Професионалната гимназия по механоелектротехника, като компютри са дарени и на Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ и детския є отдел, както и на детска градина „Калина Малина“. Голяма е ролята на нашите американски приятели, организирани от Ангел Келчев, който успява да защити проектите пред Фондацията на Ротари, за да се съфинансират в съответствие с правилата . Тези учебни кабинети се обезпечават с модерни компютърни системи и периферия, оборудвани са с всичко необходимо за цялостното им функциониране и са голяма придобивка както за учениците, така и за цялото пазарджишко общество. Общата стойност на даренията надхвърля 105 000 щатски долара. Това допринася и за утвърждаване името на Ротари клуб в града като авторитетна организация, имаща своето постоянно място в бита и културата на града.

В последните години успешно беше реализирана идеята на Емил Апостолов за организиране на Ротари маратон „Обиколка на язовир Батак“ като идея за популяризиране воденето на здравословен начин на живот и като национално Ротари мероприятие под егидата на Ротари клуб Пазарджик, Ротари Клуб Панагюрище, Ротари Клуб Велинград и Ротари клуб „Бесапара“ - Пазарджик в чест на Деня на независимостта. Начинанието се радва на изключителен успех и през тази година участниците в четвъртото му издание са 155, сред които и съзтезатели от чужбина, което говори за авторитета и чудесната му организация, оценени по достойнство и от Дистрикт България. Това е прекрасно доказателство, че клубът работи и живее пълноценно и е в състояние да генерира идеи за сближаване на хората и водене на здравословен начин на живот.

През годините клубът способства за създаването на още три Ротари клуба в областта – в Панагюрище, във Велинград, както и втори клуб в Пазарджик. Панагюрският клуб се утвърди като един от най-дейните в страната, което не остана незабелязано от ръководството на дистрикта. Велинградският е още сравнително млад, но уверено се развива и утвърждава с полезната си дейност. РК „Бесапара“ - Пазарджик, като най-млад клуб, демонстрира възможности за осъществяване на интересни идеи, с което допринася за налагането на името на Ротари като световна хуманитарна организация в нашия град. И на трите клуба кръстник е Ротари клуб Пазарджик.

Особено внимание заслужава работата по осъществяването на дългогодишната ни идея за реставрация на най-стария паметник на Пазарджик – „Часовниковата кула“. Това ще бъде не само един от най-интересните и характерни архитектурни забележителности на Пазарджик, но и един паметник, който завинаги ще бъде свързан с името на „Ротари Клуб“ и ще насърчава бъдещите поколения към работа в полза на града, на неговото културно издигане.

НАКРАЯ

Това е кратък летопис на събития, свързани с възникването, развитието и усъвършенстването на Ротари клуб Пазарджик, който има за цел да се запазят спомените за неговата дейност, за членувалите в него приятели, които са имали надеждата, че ще дойдат по-добри времена, че човешката мъдрост ще надделее и хората ще живеят по-щастливо, народите ще живеят по-задружно и идеите, родили тази световна организация, ще тържествуват по света.

=============================

 

 

 

 

r15-1.jpg

 

Декларация на ротарианците в бизнеса или професията

Декларацията на ротарианците в бизнеса и професията е била адаптирана от Законодателния Съвет на Ротари Интернешънъл през 1989 за да даде по-специфични насоки за високоетичните стандарти, споменати в Целта на Ротари:

Като ротарианец в бизнеса или професията от  мен се очаква:

  • Да разглеждам призванието си като възможност да служа на другите.
  • Да бъда безпрекословно верен на етичния кодекс на моята професия, на законите на моята страна и моралните норми на обществото.
  • Да направя всичко,което е по силите ми за издигане престижа на моята професия и да поощрявам най-високите етични стандарти в избраната от мен професия.
  • Да бъда честен към моя работодател, моите подчинени, колеги, конкуренти, обществото и всички други, с които имам бизнес или професионални отношения.
  • Да се отнасям с почит и уважение към всички професии, полезни на обществото.
  • Да предоставя професионалните си качества за осигуряване възможности на младите хора, да работя за облекчаване на нуждаещите се и за подобряване качеството на живота в обществото, в което живея.
  • Да бъда честен в представянето на моя бизнес или професия пред обществото.
  • Да не използвам контактите си с ротарианци за получаване или даване на привилегии или ползи спрямо други хора в бизнес или професионално отношение.

 

riemblem_c_small.gif

 ЧЕТИРИПОСОЧЕН ТЕСТ :
  1. Това ли е истината?
  2. Справедливо ли е за всички, които засяга?
  3. Ще създаде ли то добронамереност и по-добри приятелства?
  4. Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?
 Това е Ротари. 
Ние сме горди
да бъдем част
от голямото
ротарианско
семейство!!!

ROTARY CLUB PAZARDZHIK
District 2482
BULGARIA
Чартиран: 06.12.1994 г., № в РИ 30479

Webmaster: segoviabg@gmail.com