ROTARY MARATHON

Названието маратон идва от гръцкия град Маратони легендата, свързана с войника Фидипид. Според нея, през 490 пр.н.е.гръцкия стратег Милтиадзаповядва на известения с бързото си бягане Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите, начело с Дарийса отстъпили. Фидипид стига до Атинасмъртно уморен с думите: "Радвайте се, победихме!" и умира от умора. Няма обаче доказателсто, че това действително се е случило. Според гръцкия историк Херодот, Фидипид бягал от Атина до Спарта. Легендата, че е бягал от Маратон до Атина била създадена по-късно и се появява в произведението на ПлутархOn the Glory of Athens през 1 век от н.е. Интересен е факта, че действителното разстояние между мястото на Маратонската битка и Атина е 34,5 км, а не както сегашната дистанция на маратонското бягане - 42,195 км.

Идеята за организиране на маратон идва от френският професор Мишел Бреал, който иска да включи дисциплината в програмата на Олимпийските игри през 1896. Тази идея е подкрепена от Пиер дьо Кубертен, основателя на модерните игри. Гъркът Спиридон Луиспобеждава на игрите, като взема разстоянието за 2 часа, 58 минути и 50 сек, въпреки спирането за чаша вино. Женското маратонско бягане е въведено на олимпиадата в Лос Анжелиспрез 1984г.

През годините дистанцията на маратонското бягане варира. По време на първата олимпиада през 1896 тя е била 40 km. Крайната точка на Олимпийския маратон през 1908 в Лондон бил променен, за да може да бъде наблюдаван от кралското семейство, от място, което е удобно за тях и така дължината на трасето станала 42.195 km. За следващите Олимпийски игри през 1912г., дължината била променена до 40.2 km, и отново променена до 42.75 km за олимпиадата през 1920г. За първите седем Олимпийски игри е имало маратонски бягания на 6 различни разстояние в диапазона 40 и 42.75 km.